Многоцветен парвотризетум
Parvotrisetum myrianthum (Bertol.) Chrtek
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 20–50 cm, единични или по няколко, изправени, голи. Листата широки до 2 mm, с подвити ръбове, отдолу голи, отгоре грапави. Съцветието метлица, изправено-разперена, дълга 5–20 cm, широка 2–6 cm. Класчета многобройни, дълги 2–2,5 mm, странично сплеснати, с 2 цвята. Плевите ланцетни, ципести, почти равни, грапави по кила, по-дълги от плевиците, трайни. Долната плевица дълга 1,5–2 mm, на гръбната страна с крехък, грапав осил с дължина 2–3,5 mm. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки песъчливи и каменливи почви в отворени тревни съобщества на силикатни терени, понякога плевел в агроценози. Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – хълм Пчелина, северно от жп гара Генерал Тодоров, Петричко); 100–400 m н. в. Събиран еднократно през 1987 г.
Общо разпространение. Най-южните и западни части на Балканския полуостров и Северна Италия.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни, разпокъсването на хабитата, ограниченото разпространение, малочислеността на популацията.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на хълм Пчелина (Малкия кожух) в границите на природната забележителност „Кожуха“. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, 2003; Dogan, 1985; Delipavlov, 1992.
Автор Стоян Стоянов
