Извит парафолис
Parapholis incurva (L.) C.E. Hubb.
Pholiurus incurvus (L.) Schinz & Thell.3
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2b(ii,iii,iv)c(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 5–20 cm, слабо полегнали в основата, растящи по няколко, голи. Листата широки до 2,5 mm, голи. Съцветието съставено от единични приседнали класчета, обикновено силно извито, дълго 1–10 cm. Класчетата с 1 цвят, слабо припокриващи се. Плевите 2, еднакви, ланцетни, заострени, дълги 4–7 mm, стоящи успоредно една до друга. Плевиците еднакви, нежни, светлоципести, по-къси от плевите. Плодът зърно. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Самоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки, песъчливи и каменливи, слабо засолени почви по стръмните крайморски брегове, крайбрежни варовити скали и засолени пясъци в отворени тревни съобщества. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие; 0–100 m н. в.
Общо разпространение. Западна Европа, Средиземноморие (Европа, Африка), Балкански полуостров, Крим, Югозападна и Централна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие развитието на черноморския туризъм. Малочисленост на популациите, ограничено разпространение, привързаност към специфичен, сравнително рядък хабитат.
Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат в защитените местности „Яйлата“ при с. Камен бряг и „Поморийско езеро“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разширение на границите на природната забележителност при Маслен нос с цел опазване на част от популациите по Южното черноморие. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори.
Забележка. Видът е морфологично и екологично близък доHainardia cylindrica (Willd.) Greuter. Последният се отличава с наличието само на 1 плева във всяко класче.
Литература: Стоева, 1984; Tan, 1985.
Автор Стоян Стоянов
