Пирински мак, Дегенов мак
Papaver degenii (Urumov & Javorka) Kuzmanov
Сем. Papaveraceae –Макови
Природозащитен статут. Уязвим [VU D1+2]. ЗБР. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто гъстотуфесто, ресничесто до четинесто влакнесто растение с бял млечен сок. Стъблата дълги 3–10 cm, стелещи се или възходящи. Листата в приосновна розетка, перести, с дръжка. Цветовете единични, по върховете на стъблата, с дълги дръжки; чашелистчетата 2, зелени, опадливи; венчелистчетата 4, жълти до оранжеви. Плодът неразпуклива, ресничеста кутийка, на върха с 4–5-делно дискче. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, по-рядко вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава мраморни скалисти места със скелетни почви, скален ситнозем и рохляк и скални пукнатини в алпийския и субалпийския пояс. Участва в отворени тревни съобщества, доминирани от пиринска власатка. Популациите са мозаечни, с малка численост (20–60 индивида) и ограничена площ от няколко десетки m2.
Разпространение в България. Пирин (Сев.); при 1915–2850 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкване и събиране на цветове от туристи, изкореняване за частни алпинеуми. Ограничено разпространение, малка численост, площ и покритие на популациите. Затруднено репродуциране поради късия вегетационен сезон, възпрепятстващ узряването на семената. Трудно поникване и развитие на растенията върху голия и твърд субстрат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му са в границите на национален парк „Пирин“, включително и в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изпълнение на предвидените в Плана за управление на национален парк „Пирин“ мерки за запазване и оптимално развитие на вида.
Литература: Кузманов, 1970; Андреев, 1984, 1989, 1992б; Kuzmanov, 1968; Greuter et al., 1989.
Автор Милка Стоева
