Пясъчна лилия
Pancratium maritimum L.
Сем. Amaryllidaceae – Кокичеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)+2ab(ii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно, луковично тревисто растение. Стъблото високо до 40–60 cm. Листата дълги до 50 cm и широки 25 mm, линейни, плоски, развиващи се при основата на стъблото. Съцветието от 5–10 цвята, цветовете едри, бели с аромат. Плодовете едри – над 2 cm в диаметър, сферични; семената кръгли до неправилномногоъгълни, при узряване черни, с висока кълняемост. Цв. VІІ–VІІІ, пл. ІХ. Размножава се предимно вегетативно, но и със семена.
Местообитания и популации. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Популациите са силно фрагментирани. Някои от субпопулациите са многочислени, но като цяло видът в страната е представен с ограничен брой индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Силистар, Царево, Китен, между Приморско и Перла, устието на р. Ропотамо, Аркутино, Каваците и Иракли, където е пренесено).
Общо разпространение. Средиземноморска област, Черноморското крайбрежие на България, Турция, Западен Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Урбанизацията на крайбрежието, интензифициране на туристическата дейност. Унищожаване на надземните части на растението, намаляване на площта на дюнните комплекси и пясъчните ивици, битово замърсяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в поддържан резерват „Пясъчна лилия“ и резерват „Ропотамо“. Някои находища на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ефективна охрана на запазените популации.
Литература: Йорданов, 1964; Велчев, Василев, 1976.
Автор Ива Апостолова
