Бодлив паленис
Pallenis spinosa (L.) Cass.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN В2аb(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно до многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 60 cm, меко влакнести, вдървесинени в основата, обикновено разклонени, клонките по-дълги от основното стъбло. Листата ланцетни до елипсовидни, тъпи, приосновните с дръжка, стъбловите приседнали и полустъблообхващащи. Обвивните листчета на кошничките в 2–3 реда; външните обвивни листчета дълги 1,5–3,5 cm, яйцевидни, на върха удължени и завършващи с бодил. Езичестите цветове с 3 дълбоки назъбвания, тръбестите цветове с 5 дяла. Плодосемките дълги 2–2,5 mm. Цв. V–VІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра.
Местообитания и популации. Видът е с ограничено разпространение в малки субпопулации по Южното Черноморие и в Източни Родопи. Из храсталаци и сухи тревисти места върху андезитни скали на излужени и слабооподзолени канелени горски и канелено-подзолисти почви. Субпопулациите са съставени от ограничен брой индивиди и показват известна степен на фрагментация.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – района на Равда, между Царево и Ахтопол, при устието на р. Велека, при Силистар), Източни Родопи; 0–300 m н. в.
Общо разпространение. България, Албания, Балеарски острови, Корсика, Крит, Франция, Гърция, Испания, Италия, територията на бивша Югославия, Португалия, Крим, Сардиния, Сицилия, Турция.
Отрицателно действащи фактори. Разораване, залесяване и особено построяване на туристически комплекси в района на разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Съществена част от популацията на вида се намира на територията на природен парк „Странджа“ и защитена местност „Силистар“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, при необходимост – обявяване на допълнителна защитена територия за опазването на вида.
Литература: Ганчев, 1984; Делипавлов, 1988; Пеев, 1992а; Tutin, 1976.
Автор Десислава Димитрова
