Теснолист божур
Paeonia tenuifolia L.
Сем. Paeoniaceae – Божурови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv,v)]. ЗБР, БК. Интерглациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудесто удебелени корени. Стъблата изправени, високи 15–40 cm, с един цвят. Листата последователни, двойно-тройно перести, с линейни крайни дялове. Цветовете с 5–6 чашелистчета и 8–10 едри, тъмночервени венчелистчета и множество тичинки с жълти прашници. Плодът с 3–4(5) влакнести мехунки. Цв. ІV–V, пл. VІІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Възобновяването е много слабо и поради липсата на приспособления за разнасяне на семената е в рамките на находищата.
Местообитания и популации. Среща се по сухи тревисти места, почти винаги на каменист варовит терен. Отделните популации са с площ до 0,5, рядко до 10 ha. Най-многочислени са популациите по умерено използвани пасища в Добруджа (околностите на селата Българево, Ваклино, Тюленово, Свети Никола, Вранино, Видно, Раковски, Нейково, Септемврийци, Крупен, Бежаново, Божаново, Срединско, Сърнино) и в местн. Божурлъка при с. Горна Студена. Някои находища (в Софийско, край Малко Търново в Странджа планина) не са потвърждавани от десетилетия.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина (долината на р. Студена), Знеполски район (Драгоманско), Софийски район (с. Понор, Божурище и др.), Тунджанска хълмиста равнина и Странджа; до около 700 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (Украйна, Молдова, Румъния, България, Югославия).
Отрицателно действащи фактори. Локалното разпространение и слабото възобновяване. В миналото – разораването на пасищата и свръхексплоатацията им в близост до населените места. Опасна заплаха за следващите години са плановете за изграждане на ветрогенераторни комплекси по пасищата на Добруджа, като изграждащия се такъв между с. Българево и н. Калиакра унищожи едно от най-големите находища в страната.
Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата са в защитени територии (резерват „Калиакра“, защитена местност „Божурлъка“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Спазване на режимите на защитените територии. Определяне на нови защитени територии за находищата, отговарящи на изискванията за зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 и Важни места за растенията.
Литература: Урумов, 1905, 1929; Давидов, 1909; Йорданов, 1936; Велчев, 1956; Ганчев, 1960; Йорданов, 1970; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002; Koeva & Sharkova, 1997; Meshinev et al., 2005.
Автор Антоанета Петрова
