Розов (самовилски) божур
Paeonia mascula (L.) Mill.
Сем. Paeoniaceae – Божурови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(v)]. ЗБР. Реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и грудесто задебелени корени. Стъблата високи 30–60 cm, на върха с един цвят. Листата 2–4, последователни, веднъж или двойно триделни. Цветовете с 5 зелени чашелистчета и 5–10 едри, розово-червени венчелистчета и множество жълти тичинки. Плодът с (3–4)5 мехунки. Цв. V, пл. ІХ–Х. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Възобновяването е много слабо.
Местообитания и популации. Среща се в просветлени места в дъбови и келаво-габърови гори или сред разредени храсталаци, почти винаги на каменист варовит терен. Популациите са фрагментирани, отделните субпопулации са с площ от няколко десетки m2 до 1 ha. Числеността рядко надвишава 50 индивида, често само по няколко растения.
Разпространение в България. Локално в Предбалкан (Зап. – Връшка чука; района на Враца), Стара планина (Ср. – Козя река), Знеполски район (Конявска планина – околностите на Земен, с. Житуша и с. Кленовик), Средна гора (с. Смолско) и Родопи (Ср. – Добростанския масив); до 1300 m н. в.
Общо разпространение. Франция, страните от бивша Югославия, България, Украйна (Крим), Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, малочислените популации и слабото възобновяване. Залесяването с иглолистни култури. Изоставянето на пасищни територии и прекомерното им обрастване с дървета и храсти (при Гонда вода в Добростан). Брането за букети и опитите за пренасяне на растенията в градините.
Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени територии (природен парк „Българка“) и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на състоянието на популациите, на биологията и екологията на вида, причините за ограниченото възобновяване. Обявяване на защитени територии и предприемане на действия по стопанисването им, осигуряващи опазване на находищата и увеличаване на популациите на вида.
Литература: Урумов, 1905, 1935а; Димитров, Делипавлов, 1958; Ангелиев, 1960; Янев, 1962; Велчев и др., 1968; Йорданов, 1970; Станев, 1979а; Велчев, 1984; Koeva & Sharkova, 1997; Marinov, 2009.
Автор Антоанета Петрова
