Урумов окситропис
Oxytropis urumovii Jáv.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iv,v)+2b(iv); C2a(i)]. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Безстъблено. Прилистниците яйцевидноланцетни, ципести, сраснали помежду си. Листчетата 8–15 двойки, (5)7–12(14) mm дълги, (2)3–4(5) mm широки, яйцевидноланцетни. Съцветните дръжки (3)5–16(28) cm дълги, рядко по-дълги от листата. Съцветията с (4)6–10(15) цвята. Чашката 1/2 до 1/3 от дължината на венчето. Венчето (12)14–15(16) mm дълго, светложълто. Плодът боб, дълъг 10–14 mm, широк 4–5 mm, яйцевиден. Семената 1,5–2,2 mm в диаметър, тъмнокафяви, гладки. Цв. VII–IX, пл. VIII–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по мраморни скали с плитка хумусно-карбонатна почва на източни и северозападни склонове. Популациите са с добра численост. Участва в алпийски тревни съобщества заедно сFestuca pirinica, Onobrychis scardica, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Carum graecum, Achillea ageratifolia, Campanula velebitica, Thymus perinicus, Centaurea achtarovii и др.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – Голям и Малък Казан, вр. Вихрен, Бански Суходол, Разложки Суходол, Каменитица); от 2500–2800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Туризъм, лавини, свлачища.
Предприети мерки за защита. Популациите се намират в национален парк „Пирин“, част от тях в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Засилване на охраната в национален парк „Пирин“ през летните месеци на годината по туристическите маршрути, минаващи през находищата на вида.
Литература: Кожухаров, 1976; Андреев, 1992б.
Автор Димитър Димитров
