Кожухаров окситропис
Oxytropis kozuharovii D. Pavlova, D. Dimitrov & M. Nikolova
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iv); D]. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Безстъблено. Прилистниците дълги 10–15(20) mm, широки 4–5(6) mm, ципести, триъгълноланцетни, сраснали помежду си, с 1 жилка. Листата дълги (5)7,5–10(13,5) cm; дръжките (2)2,5–4,5(5) cm дълги, около 1/3 от дължината на листата. Листчетата 7–10 двойки, (5)7–12(13.5) mm дълги, (2)3–4(6) mm широки, удължено-елиптични. Съцветията (4)6–8(10)-цветни. Прицветниците (5)6–8(10) mm дълги, по-къси от чашковата тръбица, 1–1,5 mm широки, ципести, ладиевидни. Венчето синьо-виолетово, 2 пъти по-дълго от чашката; флагчето дълго 10–20 mm, крилцата по-къси от флагчето, дълги 14–16 mm. Плодът боб, (12)15–18(22) mm дълъг. Семената дребни, 1–2 mm в диаметър, бъбрековидни. Цв. VII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми.
Местообитание и популации. Расте по варовити скалисти места на хумусно-карбонатна почва. Популациите са с добра плътност и висока численост. Участва в растителни съобщества заедно сOnobrychis scardica, Cerastium decalvans, Campanula velebitica, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Potentilla apennina subsp.stojanovii, Thymus perinicus, Leontopodium alpinum, Armeria alpina и др.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – Окаденски рид, жълтите скали); 2550–2700 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Бране от туристи, минаващи през находищата на вида.
Предприети мерки за защита. Находището на вида се намира в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ в национален парк „Пирин“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Отклоняване на туристическия поток от находищата на вида.
Литература: Pavlova et al., 1999.
Автор Димитър Димитров
