Orthotrichum urnigerum Myrin
Сем. Orthotrichaceae - Ортотрихови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува рехави светлозелени до кафеникави чимчета. Стъблата 2–3 cm високи, слабо разклонени. Листата ланцетни до овално-ланцетни, късо заострени, ръбът завит почти по цялата си дължина. Жилката добре развита, завършваща малко под върха. Еднодомен. Спороносната кутийка изцяло или до половината скрита в перихецийните листа, цилиндрична до овална, с 8 дълги и 8 къси по-тъмни жилки. Перистомата с 16 жълти, изправени в сухо състояние, външни зъбци, и 16 по-къси вътрешни сегмента. Качулката широко камбановидна, покрита с брадавичести власинки.
Местообитания и популации. Среща се върху засенчени, предимно силикатни, скали. Популациите са с ограничено разпространение, ниска плътност и нисък темп на растеж.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – при Владайските кариери).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, Румъния), Северна, Западна и Централна Европа, Кавказ, Централна Азия. Океанско-планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Видът е чувствителен към киселинни валежи. Вероятно основен фактор е замърсяването на въздуха по долината на Владайска река вследствие на трафика през Владайското дефиле и индустриалните производства край Перник и околностите.
Предприети мерки за защита. Популацията на вида попада в границите на природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Арнаудов, 1914.
Автор Райна Начева
