Orthotrichum stellatum Brid.
Сем. Orthotrichaceae– Ортотрихови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата около 0,5 cm високи, жълто-зелени до маслиненозелени. Листата сравнително твърди, удължени, 1,8–2,3 mm дълги, завършващи с тъпо връхче. Листните ръбове целокрайни, завити почти до върха. Жилката завършва близо до върха на листа. Спороносната кутийка обратно яйцевидна, изцяло или почти изцяло скрита в перихецийните листа, постепенно преминаваща в къса дръжка, с 8 широки оранжеви жилки, които след изсъхването оформят ребра. Качулката на спороносната кутийка камбанковидна, къса и без власинки. Вегетативно размножаване с бледокафяви нишковидни развъдки, развиващи се по листата. Еднодомен.
Местообитания и популации. Среща се върху стъблата и клоните на широколистни дървета, рядко върху повалени стъбла, в условия на повишена въздушна влажност.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – над с. Бистрица), Родопи (Ср. – гр. Широка Лъка).
Общо разпространение. Европа (на Балканския полуостров в Босна и Херцеговина, България, Хърватска), Северна Америка. Субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на условията в горските местообитания след дърводобив, селищно развитие, замърсяване на въздуха, намаляване на въздушната влажност. Видът е с нисък темп на нарастване.
Предприети мерки за защита. Находището във Витоша е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Podpéra, 1911.
Автор Анна Ганева
