Шпицелов салеп
Orchis spitzelii Sauter ex W. Koch
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iv)]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 20–40(50) cm, с 3–6 приосновни листа. Съцветията с 10–25 цвята, цилиндрични, гъсти. Околоцветните листчета длъгнестоовални, тъпи, зелено-виолетови, двете странични разперени, останалите три събрани. Устната извита надолу, триделна, розово-лилава, силно напетнена. Шпората конична, заоблена, двойно по-къса от яйчника, насочена надолу. Цв. V(VІ), пл. VІ(VІІ). Насекомопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по горски поляни, слабо използвани пасища, сред храсталаци, обикновено на варовити каменисти почви, на открити и полусенчести места. Изключително рядък вид. Съвременни данни има единствено от района на природен парк „Сините камъни“ за група от 7 индивиди и района на с. Триград (единично растение).
Разпространение в България. Локално. Стара планина (Изт. – Сливенски балкан; ?Ср. – гр. Златица), Витошки район (Витоша), Родопи (Ср. – над с. Яворово, Асеновградско; с. Триград); 700–1500 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Централна Европа (на север до Австрия и Швейцария), Мала Азия (Ливан, Турция), Алжир. Рядък, локален планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Локалното разпространение и ниската численост на популациите. Предполагаеми негативни фактори са залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Съобщените в последните десетилетия находища са в защитени територии (природен парк „Сините камъни“ и защитена местност „Триградско ждрело“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на издирванията за нови популации, защита на конкретните находища, включително с мерки за физическа охрана (ограждане). Мониторинг на състоянието на известните популации и проучване на отрицателно действащите фактори.
Литература: Стоянов, 1964; Стефанов, 1973; Петрова, 1995; Грозева и др., 2004; Delforge, 2006; Petrova & Assyov, 2008.
Автор Антоанета Петрова
