Orchis provincialis Balbis
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iv); C2a(i)]. ЗБР, БК, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–35 cm, с 3–6 розеткови и 1–3 подобни на присъцветници листа. Приосновните листа ланцетни, дълги 5–15 cm, широки 1,5–2,5 cm, зелени с тъмни петна. Съцветията рехави, с 5–20 цвята. Цветовете светложълти, устната с малки червени точки, плитко триделна, страничните дялове отклонени надолу. Шпората дълга 1,5–2 cm, извита нагоре. Цв. V(VІ), пл. VІ(VІІ). Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Видът се среща в широколистни и хвойнови храсталаци, в нискостъблени широколистни гори и по покрайнините им, както и в ксеротермните тревни съобщества между горските и храстови участъци. Всички установени през последните 15 години находища са с численост под 30, а някои с 3–10 индивида. Наблюденията дават основания да се предположи кратък живот на отделните индивиди. Има документирани данни за съвременно изчезване на едно находище (при с. Черничино в Източни Родопи).
Разпространение в България. Родопи (Изт. – край селата Чакаларово, Кирково, Лозенградци), Странджа (еднократно при с. Кости, 1921 г.); до 400 m н. в.
Общо разпространение. Северното Средиземноморие и съседните страни (на север до Франция, Швейцария и България).
Отрицателно действащи фактори. Залесяването с иглолистни култури, нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене, събирането като лечебно растение (салеп), както и ограниченото разпространение и ниската численост на популациите.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията върху разпространението и числеността на популациите и мониторинг на състоянието на известните популации; разработване на План за действие за опазване на вида и обявяване на защитени територии, работа с местното население.
Литература: Стоянов, Стефанов, 1921; Василева, Виходцевски, 1974; Петрова, Венкова, Герасимова, Стоянов, 2002; Трифонов, 2005.
Автор Антоанета Петрова