Български опопанакс, Широколистен опопанакс
Opopanax chironium subsp. bulgaricum (Velen.) Andreev
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU A2c; B1b(iii,iv)c(iii,iv); D2]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 2–2,5 m. Листата просто до двойно перестонаделени, дълги 20–60 cm, широки 21–40 cm, дяловете продълговато- до широкояйцевидни. Цветовете дребни с жълти венчелистчета, събрани в сложни сенниковидни съцветия. Плодът сух, продълговато- до широкоелипсовиден. Цв. VI–VII, пл. VII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.
Местообитание и популации. Расте по сухи и умерено влажни храсталачни мести на източно и югоизточно изложение върху хумусно-карбонатни и алувиално-ливадни почви, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите в повечето находища са с ниска численост. Участват в подлеса на съобщества отCarpinus orientalis, Syringa vulgaris, Quercus pubescens и степни видовеPaeonia peregrina, Plumbago europaea, Salvia ringens и др.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – резерват „Калиакра“, с. Камен бряг, Каварненско, р. Батова, с. Осеново, Варненско, Ю. – с. Росен и с. Мандра, Бургаско, Приморско, устието на р. Ропотамо), Североизточна България (Провадия и с. Синдел, Варненско), Стара планина (Изт. – защитена местност „Орлиците“ в Котленско-Върбишка планина), Тракийска низина (с. Раковски, Пловдивско, с. Козлец, Хасковско), Тунджанска хълмиста равнина (Бакаджиците); от 0 до 750 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България и Румъния).
Отрицателно действащи фактори. Строителство на хотели, голфигрища и пътища по Черноморското крайбрежие.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Ропотамо“, поддържан резерват „Балтата“, защитени местности „Яйлата“ и „Орлиците“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на останалите находища за защитени територии.
Литература: Андреев, 1982, 1984; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002; Arcus & Doroftei, 2001.
Автор Димитър Димитров
