Рейнхолдова пчелица
Ophrys reinholdii H. Fleischman
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Застрашен [EN C2a(i);D]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–40 cm, с 3–6 продълговатоланцетни розеткови листа. Съцветията рехави, с 2–8 цвята. Чашелистчетата розови, разперени, дълги 12–16 mm, широки 4–7 mm. Двете венчелистчета дълги 4–7 mm, розови, влакнести. Устната 3-делна, средният дял силно извит, кадифеновлакнест, тъмновиолетово-кафяв, понякога почти черен, огледалото бяло, с разнообразна, неправилна форма. Цв. V, пл. VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се сред храсталаци, покрайнини на гори и слабо използвани пасища на варовит, често каменист терен, на слънчеви и полусенчести места. Открит наскоро за България. Сега са известни 3 популации, които са с площ под 0,2 ha и с численост 20–60 индивида. Видът е на границата на категорията „критично застрашен“.
Разпространение в България. Странджа (района на Малко Търново и край пътя за резерват Витаново); до 400 m н. в.
Общо разпространение. Източно Средиземноморие, Албания, Македония, Гърция, Турция, Егейски острови, България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската численост на популациите, промяна на хабитатите от човека.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията върху разпространението на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и проучване на отрицателно действащите фактори в отделните находища.
Забележка. Първоначално е съобщен катоO. a rgolica H. Fleischman (Dimitrov et al., 2001). Последващите проучвания показват, че българската популация принадлежи къмO. re i nholdii , а не към ендемичния за ПелопонесO. a rgolica.
Литература: Delforge, 1995; Dimitrov et al., 2001; Bergman et al., 2004; Tsvetanov et al., 2005.
Автор Антоанета Петрова
