Муховидна пчелица
Ophrys insectifera L.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(i); D]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–40 cm, с 3–5 розеткови и 1–3 подобни на присъцветници листа, зелени, изправени. Съцветията рехави, с 2–10(15) цвята. Чашелистчетата зелени, разперени. Двете венчелистчета линейни, 4–7 mm дълги, кафяво-виолетови, кадифеновлакнести, стърчащи напред. Устната наподобява тялото на оса, издължена, триделна, средният дял двуделно-врязан, кафяво-виолетова, късо кадифеновлакнеста, огледалото централно разположено, сиво-синкаво, блестящо. Цв. V(VІ), пл. VІ(VІІ). Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. У нас установяван единствено на варовити каменисти места – слабоизползвани пасища, покрайнини на нискостъблени широколистни гори и горски поляни сред смърчови гори. Установен за пръв път през 70-те години на миналия век. Известни са 4 находища, всички с численост до 25 екземпляра, а тези на Голо бърдо – с численост 1–5 екземпляра.
Разпространение в България. Знеполски район (Голо бърдо), Родопи (Ср. – Буйновско и Триградско ждрело); до 1100 m н. в.
Общо разпространение. Меридионалната зона на Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската численост на популациите. Залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията при Триград е в границите на защитена местност „Триградско ждрело“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията върху разпространението и числеността на популациите; мониторинг на състоянието на известните популации и проучване на отрицателно действащите фактори в отделните находища.
Литература: Крушева, Първанов, 1978; Петрова, Венкова, Герасимова, Стоянов, 2002; Tsvetanov et al., 2005.
Автор Антоанета Петрова
