Пчелоносно бръмбарче
Ophrys apifera L.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Застрашен [EN C2a(i);D]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–35 cm, с 2–4 розеткови и 2–5 стъблови зелени листа. Съцветията рехави, с 3–10(15) цвята. Чашелистчетата розови, разперени, дълги 11–17 mm, широки 5–9 mm. Двете венчелистчета линейни, дълги 3–7 mm, влакнести. Устната наподобява тялото на пчела, издължена, 3-делна, средният дял извит, кадифеновлакнест, кестенявокафяв, с жълти петна. Колонката с 2–4 mm дълга, извита човка. Цв. (V)VІ, пл. (VІ)VІІ. Самоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по слабо използвани пасища, ливади и сред храсталаци, предимно на варовити почви. След като повече от 100 години видът не е намиран в България, след 1997 г. е установен в над 15 находища в различни райони. Популациите са с неголяма площ (до 0,2 ha) и численост до 25 индивида, най-голямата съобщавана численост е 46 индивида.
Разпространение в България. Локални находища по Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан (Зап.), Стара планина (Зап., Изт.), Знеполски район, Софийски район, Родопи (Изт.), Тракийска низина, Странджа; до 1100 m н. в.
Общо разпространение. Умерената зона на Европа и Средиземноморието, локално срещащ се.
Отрицателно действащи фактори. Локалното разпространение и ниската численост на популациите. Предполагаеми негативни фактори са залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен. Част от находищата са в защитени територии (защитена местност „Ликана“, Ивайловградско; резерват „Витаново“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията върху разпространението и числеността на популациите. Мониторинг на състоянието на някои популации и проучване на отрицателно действащите фактори в отделните находища.
Литература: Няголов и др., 2002; Петрова, Венкова, Герасимова, Стоянов, 2002; Радославова, 2002; Грозева и др., 2004; Gerasimova et al., 1998; Petrova, Gerasimova & Venkova, 2001; Bancheva et al., 2002; Grozeva, 2006; Tashev et al., 2006; Vladimirov, 2006; Apostolova-Stoyanova & Stoyanov, 2007.
Автор Антоанета Петрова
