Ononis repens L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(i,ii)].
Морфология и биология. Полухраст. Стъблото 40–70 cm дълго, стелещо се, обикновено в долната част вкореняващо се, в горната приповдигащо се, жлезисто-влакнесто. Листата тройни или прости, с прилистници; листчетата 5–25 mm дълги, 3–10 mm широки, яйцевидни, с изпъкнали жилки, по ръба остро-назъбени, гъсто жлезисто-влакнести. Цветовете без прицветници, неправилни, единични, рядко по два в пазвите на листата. Чашката 8–10 mm дълга, 4 mm широка, звънеста, с линейно-триъгълни зъбци, гъсто жлезисто влакнеста. Венчето (7)15–20 mm дълго, по-дълго от чашката, розово или пурпурно. Плодът 5–7 mm дълъг, 3–5 mm широк яйцевидно-ромбичен боб, гъсто жлезисто-влакнест. Семената лещовидно-бъбрековидни. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. По силно уязвими, със силно антропогенно въздействие, влажни песъчливи и тревисти места, в равнините и планините. Малочислени популации с ограничена площ.
Разпространение в България. Знеполски район (с. Лобош), Родопи, Тракийска низина (Свиленградско); докъм 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа (с изключение на най-северните, източните и южните части). България се явява крайна южна граница на вида.
Отрицателно действащи фактори. Промени в стопанисването на териториториите, в чиито граници попадат находищата – мелиоративни мероприятия, стопанска дейност.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кузманов, 1976; Василев, 1984; Ivimey-Cook, 1968; Pavlova & Tosheva, 2002.
Автор Ана Петрова