Обикновен омфалиастер

Omphaliaster asterosporus (J.E. Lange) Lamoure

Hygroaster asterosporus (J.E. Lange) Singer

Сем. Tricholomataceae – Есенни гъби

Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката плоско изпъкнала, 1–2 cm в диаметър, влажна, радиално набраздена почти до средата, тъмносиво-кафява, суха, сиво-кафява. Пластинките вдлъбнатоприраснали, редки, вилужно разклонени, охрено-сиви. Пънчето цилиндрично, 1,5–3 × 0,1–0,2 cm, едноцветно с шапката, в основата белезникаво. Месото тънко, сиво-кафяво. Спорите широкоелипсовидни до почти кръгли, звездовидни, 6–7 × 5–6 µm, безцветни. Образува плодни тела единично или на малки групи, V–X.

Местообитание и популации. Среща се на песъчливи, кисели почви, сред мъхове (Polytrichum, Sphagnum и др.) във влажни иглолистни гори (смърч –Picea , бор –Pinus).

Разпространение в България. Стара планина (Зап. – местн. Широки рид край гр. Годеч).

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, замърсяване на почвите.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Хинкова, Друмева, 1978; Gyosheva et al., 2000, 2006.

Автор Мелания Гьошева


Обикновен омфалиастер (карта на разпространението)

Обикновен омфалиастер (илюстрация)