Странджански воден морач
Oenanthe tenuifolia Boiss. & Orph.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1b(i,ii,iii)+2b(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Корените нишковидни, незадебелени. Стъблото 30–60 cm високо, неразклонено, почти безлистно. Листата 4–15 cm дълги, 2,0–3,5 cm широки, в общо очертание елипсовидни, пересто до двойно-пересто наделени; дяловете триделни, ланцетни до линейно-ланцетни. Влагалищата клиновидни, тревисти, постепенно скъсяващи се при горните листа. Обвивката на сложния сенник от 7–8 линейно-ланцетни тревисти листчета или липсва. Сенниците с 10–25 цвята. Цветовете 3–5 mm в диаметър, слабо несиметрични. Венчелистчетата широко обратно яйцевидни до закръглени, бели с кафеникав кил. Плодовете цилиндрични до слабо обратно-конични, със запазващи се чашкови зъбци и дълги стълбчета. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По влажни тревисти места и храсталаци върху канелено-подзолисти почви. Популациите са малочислени и с ограничена площ. Участва с отделни индивиди в състава на тревни съобщества.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (Сакар пл. – местн. Вишеград, Тополовградско), Странджа (селата Звездец, Крушевец и Граматиково); от 100 до 850 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна България, Централна Гърция и Южна Албания.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата; паша, утъпкването на индивиди и засушаване на местообитания; малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, разработване на план за действие за опазване на вида и мониторинг на състоянието на популациите; събиране на семена за съхранение в семенна генбанка.
Литература: Пеев, 1982; Евстатиева, 1984а.
Автор Чавдар Гусев
