Водна роза, водна лилия, русалка
Nymphaea alba L.
Сем. Nymphaeaceae – Блатни рози
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно водно растение с пълзящо коренище. Стъбло не се развива. Листата плаващи по повърхността на водата или стърчащи над нея, петурата яйцевидна или кръгла, дълбоко остроизрязана в основата, целокрайна, отдолу червеникава. Цветовете 6–20 cm в диаметър, слабоароматични. Венчелистчетата многобройни, бели, целокрайни. Плодът полукълбеста до яйцевидна кутийка. Цв. VI– IX, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава блата, езера и бавнотечащи води. Мелиоративни мероприятия, провеждани повече от век, непостоянният дебит на реките, замърсяването на водите, активната туристическа дейност са довели до унищожаване на много от известните в миналото находища. Сега видът съществува в защитени територии, рибарници и отводнителни канали, съхранили отчасти естествената водна растителност.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (р. Ропотамо, Аркутино блато, устието на Камчия, Шабленско езеро), Североизточна България (ез. Сребърна, рибарници при с. Нова Черна), Дунавска равнина, Тракийска низина (разливите на р. Марица). В миналото известна за Тунджанска хълмиста равнина (край Ямбол), Знеполски район (Драгоманско блато), Родопи (Зап. – бившето Баташко блато); до 200 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Югозападна Азия и Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, загуба/деградация на хабитата в резултат на пресушаване и замърсяване на водоемите, агресивно развиващия се воден туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в границите на природен парк „Персина“, резерватите „Ропотамо“ и „Камчия“, поддържаните резервати „Сребърна“ и „Вельов вир“, защитените местности „Шабленско езеро“, „Калимок – Бръшлен“, „Блатото край с. Малък Преславец“, „Стамополу“, „Мъртвицата“, „Злато поле“ и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходим е мониторниг на състоянието на популациите, изграждане на малки басейни, възстановяване на някои дунавски блата.
Литература: Йорданов, 1970; Василев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
