Жълта водна роза, бърдуче
Nuphar lutea (L.) Sm.
Сем. Nymphaeaceae – Блатни рози
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно водно растение с пълзящи коренища. Стъбло не се развива. Листата два вида – плаващи по повърхността на водата, с кожеста, кръгла, дълбоко изрязана в основата, петура, и изцяло потопени, с тънка прозрачна петура. Цветовете единични, на дълги дръжки, показващи се над повърхността на водата. Венчелистчетата лопатовидни, многобройни, 3–4 пъти по-къси от чашелистчетата, жълти. Плодът ягодовидна кутийка с гъбеста тъкан. Цв. VI–IX, пл. VIIІ–X. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава бавнотечащи води, блата, езера, долните течения и разливите на реки. В резултат на дългогодишни мелиоративни мероприятия много от известните в литературата находища са унищожени. Видът е покривал хиляди декари площ в много от крайдунавските блата. В настоящия момент фрагменти от старите популации са запазени в долните течения на реките Камчия и Велека (около 5000 индивида), в защитени територии и някои отводнителни канали.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Шабленско езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местн. Вельов вир), Североизточна България (защитена местност „Калимок – Бръшлен“), Дунавска равнина (природен парк „Персина“, канали при гр. Белене и с. Орсоя), Тракийска низина (разливите на река Марица); до 200 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Югозападна и Централна Азия, Кавказ, Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Загуба/деградация на хабитата – пресушаване и замърсяване на водоемите, засушаване на климата, агресивно развиващия се воден туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в границите на защитените местности „Шабленско езеро“ и „Калимок – Бръшлен“, природен парк „Персина“ и поддържан резерват „Вельов вир“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите, мониторинг на състоянието им. Изграждане на малки басейни, възстановяване на някои дунавски блата.
Литература: Йорданов, 1970; Василев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
