Тъполистна калугерка
Nonea obtusifolia (Willd.) DC.
Сем. Boraginacea e – Грапаволистни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто, просто късо четинесто влакнесто растение. Стъблата високи 5–15(30) cm, в основата възходящи, най-често прости, власинките без брадавичесто разширение в основата. Листата дълги 2–6 cm и широки 0,5–1,5 cm, елиптични до елиптичнояйцевидни, тъпи, почти целокрайни или слабо назъбени; приосновните стеснени в дръжки; стъбловите низбягващи. Съцветията гъсти до рехави, при плода удължени. Чашката при цвета 4,5–5,0 mm, при плода 7–11 mm дълга. Венчето дълго около 8 mm, синьо, тръбицата отвътре разпръсната влакнеста, в гърлото си с дълги влакнести люспи; разширената част на венчето 3–5 mm в диаметър, разделена до средата, дяловете широкояйцевидни. Прашниците включени изцяло в тръбицата. Орехчетата хоризонтални, дълги около 3–4 mm и широки 2 mm, удълженояйцевидни, прави, гладки, блестящи, черни, късо влакнести. Цв. V–VI, пл. VI–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти места. Популациите са малочислени, съставени от единични индивиди в сухолюбиви тревни съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Медни рид, Бургаско, край гр. Ахтопол).
Общо разпространение. Средиземноморие (Източно), Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (земеделие, залесяване, паша, селищно развитие), ограничена площ и малочислени популации, динамика в растителната покривка.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата е в границите на природен парк „Странджа“. Находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите и мониторинг на състоянието им.
Литература: Евстатиева, 1984а; Кожухаров, 1989.
Автор Чавдар Гусев
