Източна челебитка
Nigella orientalis L.
Сем. Ranuncula ceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 10–90 cm, неразклонени или слаборазклонени. Листата перести, с няколко линейни дяла. Цветовете 1–3, връхни. Околоцветните листчета 5, жълто-зелени, овални, заострени, издължени в къса шпора, между тях с двуустни нектарници. Плодът от 5–14 сплеснати мехунки, сраснали на ½ от дължината си, разперени в горната си част. Цв. V(VІ), пл. VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава покрайнини на обработваеми площи, по-често окопни култури, синори, храсталаци. У нас установяван няколкократно. Популациите, за които има количествени данни, са фрагментирани, с площ под 0,05 ha, малочислени, обикновено до 30–40(70) индивида.
Разпространение в България. Тракийска низина (района на гр. Харманли, между селата Михалич и Пашово, Хасковско) и Източни Родопи (Ивайловград, селата Свирачи, Белополяне); до 500 m н. в.
Общо разпространение. Югозападна Азия, югоизточната част на Балканския полуостров, Крим и Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската численост на популациите. Изоставянето на териториите, обрастването им с храсталаци и залесяването с иглолистни култури са комплекс от негативни фактори.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Продължаване на проучванията върху разпространението и числеността на популациите. Мониторинг на състоянието на известните популации. Проучване на отрицателно действащите фактори в отделните находища и на практиките за стопанисване на териториите, които позволяват устойчиво развитие на популациите.
Литература: Панов, 1975б; Петрова и др., 1999; Чернева, 1995; Davis, 1965.
Автор Антоанета Петрова
