Neckera pumila Hedw.
Сем. Neckeraceae– Некерови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен страничноплоден листнат мъх. Чимчетата светло- до тъмнозелени, плоски. Стъблата 3–10 cm дълги, извити нагоре във връхната част. Стъбловите листа с къса двойна жилка, напречно вълновидни, овални, във връхната част постепенно дълго заострени и ситно назъбени, в основата със завит от едната страна ръб. Понякога растението образува тънки нишковидни и дребнолистни клонки. Спороносната кутийка елипсовидна, разположена на 2–4 mm дълга дръжка. Спороноси рядко, поради затруднения в половото размножаване. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се в основата на стъблата на стари дървета, по-рядко върху засенчени варовити скали. Една от популациите е установена върху ела, а другата – в скални дупки сред борова гора.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – с. Тешел и в долината на Доспатска река).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Гърция, Румъния, Хърватска), Централна Европа, Канарски о-ви, Мадейра. Северно-субокеански вид.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на условията в горските местообитания след дърводобив, строителство, замърсяване на въздуха. Видът е с нисък темп на нарастване, затруднен полов процес и затруднено разпространение чрез спори.
Предприети мерки за защита. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Петров, 1963.
Автор Анна Ганева
