Мирикария

Myricaria germanica (L.) Desv.

Сем. Tamaricaceae – Ракитовицови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR А1ас; В1ab(i,ii,iii)+2ab(ii)]. ЗБР.

Морфология и биология. Храст, 0,6–2.5 m висок. Клонките изправени, кафяво-червеникави. Листата 2–5, линейно-ланцетни, сиво-зелени, тъпи, приседнали, плътно припокриващи се към клонките. Прицветниците по-дълги от цветовете. Чашката и венчето 5-делни, розови до бели, във връхно разположено класовидно, 4–12 cm дълго съцветие. Тичинките 10, дръжките им сраснали до средата; завръзът с приседнали близалца. Плодът пирамидална кутийка. Семената дребни, с хвърчилка от власинки. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Крайречни храсталаци върху чакълести наноси. Видът е установен само в едно находище с един нормално развит, семеобразуващ индивид. Не са установени данни за намирането му в други находища. В резултат на естествена сукцесия в местообитанието му са настъпили сериозни промени и видът не бе потвърден при теренните проучвания. Възможно е намирането му в други локалитети, тъй като се разпространява анемохорно и има висока семенна продуктивност.

Разпространение в България. Знеполски район (Милевска планина, край пътя между с. Средорек и с. Долно Кобиле); 900 m н. в.

Общо разпространение. Скандинавия, планините на Централна и Южна Европа, Крим, Кавказ, Мала Азия и Северозападен Иран.

Отрицателно действащи фактори. Естествени сукцесионни процеси, ограничено разпространение.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване за потвърждаване на разпространението му в страната.

Литература: Gussev & Dimitrov, 1997.

Автор Чавдар Гусев


Мирикария (карта на разпространението)

Мирикария (илюстрация)