Мирикария
Myricaria germanica (L.) Desv.
Сем. Tamaricaceae – Ракитовицови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR А1ас; В1ab(i,ii,iii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст, 0,6–2.5 m висок. Клонките изправени, кафяво-червеникави. Листата 2–5, линейно-ланцетни, сиво-зелени, тъпи, приседнали, плътно припокриващи се към клонките. Прицветниците по-дълги от цветовете. Чашката и венчето 5-делни, розови до бели, във връхно разположено класовидно, 4–12 cm дълго съцветие. Тичинките 10, дръжките им сраснали до средата; завръзът с приседнали близалца. Плодът пирамидална кутийка. Семената дребни, с хвърчилка от власинки. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Крайречни храсталаци върху чакълести наноси. Видът е установен само в едно находище с един нормално развит, семеобразуващ индивид. Не са установени данни за намирането му в други находища. В резултат на естествена сукцесия в местообитанието му са настъпили сериозни промени и видът не бе потвърден при теренните проучвания. Възможно е намирането му в други локалитети, тъй като се разпространява анемохорно и има висока семенна продуктивност.
Разпространение в България. Знеполски район (Милевска планина, край пътя между с. Средорек и с. Долно Кобиле); 900 m н. в.
Общо разпространение. Скандинавия, планините на Централна и Южна Европа, Крим, Кавказ, Мала Азия и Северозападен Иран.
Отрицателно действащи фактори. Естествени сукцесионни процеси, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване за потвърждаване на разпространението му в страната.
Литература: Gussev & Dimitrov, 1997.
Автор Чавдар Гусев
