Сем. Jungermanniaceae– Юнгерманиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата дребни, жълто-зелени до кафяво-зелени. Заедно с листата стъблата са широки до 3 mm, а дължината им достига 2–4 cm, лежащи или изправени, отдолу покрити с безцветни ризоиди със задебелен край. Листата овално ланцетни, раздалечени или припокриващи се, към върха на стъблото изправени, надолу разперени. Образува лимоненожълти или жълто-зелени, 1–2-клетъчни, сферични до елипсовидни развъдки. Двудомен.
Местообитания и популации. Торфища, блата и мочури в по-високите планини, често сред торфени мъхове.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Златишко-Тетевенски Балкан, приизворни торфища по северните склонове на вр. Болованя).
Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров – Босна и Херцеговина, България; по-голямата част на континента без южните части, Португалия и Унгария), Далечния изток, Сибир, северните и централните части на Северна Америка. Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Глобално затопляне и засушаване, сукцесионни изменения, дрениране, атмосферно замърсяване, туризъм. Видът има слаб размножителен потенциал.
Предприети мерки за защита. Находището се намира в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение и оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите и на тази основа предприемане на мерки за опазване на вида.
Литература: Петров, 1970.
Автор Анна Ганева