Кучешки мутинус
Mutinus caninus (Huds.) Fr.
Сем. Phallaceae
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Младите плодни тела в неразтворен вид заоблени, яйцевидни, рядко удължени, 4 × 2,5 cm, бели, с ризоиди. Перидият бял до бледожълт, разкъсващ се на върха. Зрялото плодно тяло с дръжковиден, цилиндричен, бял или розов, крехък и често извит рецептакъл, висок 5,5–12 cm и широк 0,4–1 cm, носещ на върха си фертилната част под формата на елипсовидна главичка. Главичката червеникава до оранжева, покрита с маслиненозелена, слизеста глеба с неприятен мирис, прикрепена към рецептакъла само с ръба си. Волвата в основата на плодното тяло мека, удължена. Спорите широкоелипсовидни, 4–5 × 1–2,5 µm, гладки, безцветни. Образува плодни тела през V–IX.
Местообитания и популации. Среща се на почва в широколистни, по-рядко в иглолистни гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Витошки район (Витоша), Западни гранични планини (Осоговска планина), Рила, Средна гора, Родопи (Ср.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на национален парк „Рила“, природен парк „Витоша“ и резерват „Аркутино“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1954, 1955а, 1958а, б; Стойчев, 1982; Чалъков, 1983; Стойчев, Димчева, 1984; Kuthan & Kotlaba, 1981; Mihov, 1994; Denchev et al., 2006.
Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
