Янкиева кутявка
Moehringia jankae Griseb.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN D]. IUCN(R), БК, ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно, тревисто, много дребно растение. Стъблото вдървеняло, в основата с многобройни, много тънки, изправени или приповдигащи се, влакнести разклонения. Листата срещуположни, на дръжки, дълги 6–9 mm и широки 1–1,5 mm. Съцветието връхно, рехаво, с малък брой двуполови цветове. Цветовете 5-делни, дръжките дълги до 1 cm. Венчелистчетата бели, ципести, малко по-къси от зелените чашелистчета. Плодът яйцевидна, разпуклива кутийка. Цв. IV–VI, пл. V–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи скалисти места и пукнатини на варовити и кварцпорфирни скали. Участва в отворени ксерофилни тревни съобщества. Популациите са дифузни, с численост 35–70 индивида и ограничена площ (6–17 m2).
Разпространение в България. Североизточна България (Шуменско), Стара планина (Изт. – природен парк „Сините камъни“); от 500 до 1050 m н. в.
Общо разпространение. България, Румъния (Северна Добруджа).
Отрицателно действащи фактори. Ерозия на почвата, увреждане на растенията при паша, ограничено разпространение. Малка численост, площ и плътност на популациите, ниска кълняемост на семената върху сухия и твърд терен.
Придприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“ и в Бернската конвенция. Част от находищата са в границите на природните паркове „Сините камъни“ и „Шуменско плато“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Строг контрол за спазване на предвидените мерки за запазване на вида в съответните планове за управление на двете защитени територии.
Литература: Кузманов, Кожухаров, 1966; Коева, 1984; Станев, 1990; Стоева, 2004.
Автор Милка Стоева
