Блатна митрула
Mitrula paludosa Fr. : Fr.
Сем. Helotiaceae
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Плодните тела желатинозни, високи до 5 cm, поединично или в малки групи. Фертилната част на плодното тяло, разположена връхно под формата на удължена, бухалковидна или елипсовидна главичка, 5–15 × 3–10 mm, гладка, лепкава, бледо- или яркооранжева до жълта; ясно обособена от тънката дръжка. Дръжката 15–40 × 1,5 mm, цилиндрична, бяла до леко сивкава, лъскава. Аскусите 100–150 × 8–9 µm, 8-спорови. Спорите цилиндрични или елипсовидни, 10–15 × 2,5–3 µm, безцветни, в два неправилни реда в аскуса. Образува плодни тела през IV–VII.
Местообитания и популации. Расте по гниещи листа на влажни места сред мъх или трева, в канавки, ровове, около бавнотечащи реки.
Разпространение в България. Рила (с. Говедарци).
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, залесяване, туризъм и отдих и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Димчева и др., 1992.
Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
