Азиатска мишовка

Minuartia mesogitana (Boiss.) Hand.-Mazz.

Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(ii,iii)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи до 3–16 cm, жлезистовлакнести. Листата дълги 15–20 mm, широки 1–1,5 mm, линейноланцетни, заострени, с 3 жилки. Цветовете с прицветници, събрани в многоцветен, рехав дихазий. Цветните дръжки дълги 5–20 mm. Чашелистчетата дълги 3–4 mm, яйцевидни до яйцевидноланцетни, зелени, с бял ципест ръб на гърба и 3 успоредни жилки, жлезистовлакнести. Венчелистчетата дълги 1,5–3,2 mm, яйцевидни до яйцевидноланцетни, бели. Плодът яйцевидноцилиндрична кутийка, почти равна или малко по-дълга от чашелистчетата. Семената кафяви, гладки. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Песъчливи, добре аерирани почви, скалисти и каменисти места. Популациите са фрагментирани, малочислени, с ограничена площ, в хабитати със силно антропогенно въздействие.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – местн. Тузлата и нос Калиакра край Балчик).

Общо разпространение. Югоизточна Европа (на север до Румъния), Източно Средиземноморие, Югозападна Азия.

Отрицателно действащи фактори. Туристическа и курортна дейност, нарушаване на хабитатите, маломерни, със слаба възобновителна способност, популации с ограничена площ.

Предприети мерки за защита. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България, а част от тях са в границите на резерват „Калиакра“.

Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; допълнително проучване на популациите на вида и съвременното им състояние.

Литература: Кожухаров, Кузманов, 1966; Делипавлов, 1984; Jalas & Suominen, 1983; Kamari, 1997.

Автор Ана Петрова


Азиатска мишовка (карта на разпространението)

Азиатска мишовка (илюстрация)