Pottia starckeana (Hedw.) Müll.Hal.3
Сем. Pottiaceae– Потиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii)c(ii)].
Морфология и биология. Едногодишен връхноплоден листнат мъх. Расте поединично или на групи в малки тъмнозелени чимчета. Стъблата изправени, 1–2 mm високи. Връхните листа по-големи, овално ланцетни, 2,0–4,5 пъти по-дълги отколкото широки, целокрайни и с тясно завити краища от основата до върха. Спороносната кутийка елипсовидна, около 1,0–1,7 mm дълга и 0,3 mm широка, с късо и тъпо конично капаче, разположена на 1,0–4,4 mm дълга дръжка. Еднодомен.
Местообитания и популации. Среща се на открити варовити почви в разредени, сухи тревни съобщества. Възможни са флуктуации в числеността във връзка с промените в режима на овлажнение и динамиката в развитието на тревната растителност през годините.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – край с. Кулата), Пирин (Ю. – между селата Виногради и Хърсово).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, Македония, Румъния, Хърватска, Черна гора), Централна Европа, Крит, Канарски о-ви, Мадейра, Северна Африка, Западна Азия. Субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Промяната в режима на стопанисване на селскостопанските площи, селищно развитие, замърсяване на почвите, обрастване с дървета и храсти, сгъстяване на тревната покривка, бавен растеж.
Предприети мерки за защита. Накои находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Стефанов, Петров, 1962.
Автор Анна Ганева