Южна микромерия
Micromeria juliana (L.) Benth.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 10–30 cm, изправени, гъсто късовлакнести. Листата тясноелиптични, срещуположни, дребни, мековлакнести. Съцветието тясно, гроздовидно. Цветовете разположени в прешлени по 5–20. Чашката двуустна, гъсто късовлакнеста. Венчето дълго 4–5 mm, червениковопурпурно, двуустно, горната устна цяла, долната дълбоко 3-делна, със закръглени дялове. Плодът орехче, дълго около 1 mm, тъмнокафяво, голо. Цв. V–VII, пл. VII– VIII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви или в пукнатините на варовити скали в отворени ксерофитни тревни съобщества. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Калето при с. Гугутка и местн. Боруна при с. Железино, Ивайловградско); 100–900 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа, Северозападна Африка, западна част на Мала Азия, Крит и Егейските острови.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места, пожари – естествени и породени от човека, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на Източни Родопи за защитена територия, ограничаване на пашата в известните находища. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Анчев, 1984, 1989; Baden, 1991.
Автор Стоян Стоянов
