Фривалдска микромерия
Micromeria frivaldszkyana (Degen) Velen.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A3d; B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 15–30 cm, силно разклонени. Листата яйцевидни, назъбени, по долната повърхност с прозрачни точковидни жлези, богати на етерични масла. Цветовете бели или бледорозови, отвън късовлакнести, събрани в рехаво метличесто съцветие. Орехчетата дълги до 1 mm, кафяви, с гладка повърхност. Цв.VІІ–VІІІ, пл. ІХ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава скалисти, тревисти и храсталачни места, предимно върху карбонатна скална основа. Среща се в буковия пояс и в тревните съобщества във високопланинската безлесна зона. Числеността на популациите варира и достига до висока, например в района на вр. Козя стена и по рида Куманица. Индивидите проявяват добра жизненост, цъфтят и плодоносят.
Разпространение в България. Стара планина (Ср., Изт.); 900–1800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Основният застрашаващ фактор е събирането на растението като билка за чай. Разрастващият се туризъм в Централен Балкан крие потенциална заплаха за съществуването му, тъй като някои от находищата се намират непосредствено близо до туристически пътеки.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите се намират в границите на национален парк „Централен Балкан“, резерват „Козя стена“ и природен парк „Сините камъни“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Не са необходими специални мерки.
Литература: Анчев, 1989; Мешинев и др., 2000; Грозева и др., 2004.
Автор Ива Апостолова
