Атинска мерендера
Merendera attica (Spruner ex Tomm.) Boiss. ex Spruner
Merendera rh о dopea Velen.1, 2, 3, 6
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iv)]; C2a(i)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудко-луковица. Листата 3−4, линейни до линейно-ланцетни. Цветовете 1−5, бели, светловиолетови или виолетови, със свободни до основата си околоцветни листчета. Цветовете и листата се развиват едновременно. Плодът удължена тригнездна кутийка. Семената многобройни, дребни, кълбести, гладки. Цв. ХII−ІІ, пл. І−ІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се чрез семена, разнасяни от въздушни течения и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по открити тревисти и каменливи места със сравнително добре развита хумусно-карбонатна или канелена горска почва, върху варовит и силикатен терен, най-често в съобщества наFestuca valesiaca иDichantium ischaemum . Популациите са силно фрагментирани и представени от малочислен брой индивиди.
Разпространение в България. Родопи (Ср. − над Асеновград), Тракийска низина (Бесапарски ридове, по възвишенията над с. Исперихово, Пазарджишко), в ксеротермния дъбов пояс; от 300 докъм 600 m н. в. Посочва се за пловдивските хълмове и Хасковско.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Пряка и косвена човешка намеса в находищата, паша, утъпквне, строеж на пътища и сгради, брането му като красиво раноцъфтящо растение и др.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен вIUCN Red List of Threatened Plants (катоM. rhodopea). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на екологията и биологията на растението и на възможностите за размножаване, отглеждане и репродукция в ботанически градини. Обявяване на находището над с. Исперихово, Пазарджишко, за защитена територия. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанов, 1926; Кожухаров, Кузманов, 1964; Чешмеджиев, 1970; Станев, 1979а; Попова, 1984; Ганчев, 1992; Velenovský, 1894.
Автор Стефан Станев
