Meesia uliginosa Hedw.
Сем. Meesiaceae - Меезиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува зелени до жълто-зелени чимчета. Стъблата изправени, 1–2 cm високи. Листата изправени, целокрайни, линейно ланцетни до линейно езиковидни. Листният връх заострен или закръглен. Жилката добре развита, завършваща под върха, в основата заемаща до 1/2 от широчината на листа. Еднодомен. Спороносната кутийка продълговато-крушовидна, гърбава, разположена върху 1–8 cm дълга дръжка.
Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища и мочури край планински потоци и по мокри скали. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – склоновете на вр. Баба), Витошки район (Витоша – Резньовете).
Общо разпространение. Европа, Исландия, Гренландия, Кавказ, Северна и Централна Азия, Хималаи, Китай, Северна Америка. Бореално-планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Популациите попадат в границите на природен парк „Витоша“, национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1966б; Podpéra, 1911.
Автор Райна Начева
