Родопска люцерна
Medicago rhodopea Velen.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Уязвим [VU A4c; B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv); D2]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълго вдървеняло в горния край коренище. Стъблата лежащи, силно разклонени, в основата вдървеняли. Листата тройни, с линейноклиновидни или тясноланцетни целокрайни листчета. Съцветията овални, съставени от 4–7 цвята. Цветовете пеперудовидни. Чашката с 5 ясни жилки. Венчето жълто или оранжево. Плодът боб, спирално усукан, с решетковидна повърхност. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи припечни склонове с плитка хумусно-карбонатна или канелено-горска почва на варовикова скална основа. Участва в съобщества наDihantium ischaemum иFestuca valesiaca. Популациите са с дифузна пространствена структура, числеността им не надхвърля 500 възрастни индивида.
Разпространение в България. Предбалкан, Стара планина (Изт.), Родопи (Ср.), Тракийска низина (Бесапарски ридове), Тунджанска хълмиста равнина; до 500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Трайното нарушаване на хабитата в резултат на действащи кариери и активна селскостопанска дейност – мащабно разширяване на масиви с лозя, залесяване, паша и косене.
Предприети мерки за защита. Старопланинската популация е в границите на природен парк „Сините камъни“. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Системен контрол на числеността и площта на популациите. Оптимизиране на размера и разположението на земеделски площи с оглед на стабилността на популациите. Възстановяване на местообитанията, разрушени в резултат на действащите кариери в района на Бесапарските ридове. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1976, 1992б; Ковачев, 1984; Nikoloff, 1961.
Автор Пепа Игнатова
