Короноплодна люцерна

Medicago coronata (L.) Bartal.

Сем. Fabaceae – Бобови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(ii,iii)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги 5–20 cm. Листата с дребни прилистници, тройни; листчетата дълги 5–10 mm, широки 4–5 mm, обратнояйцевидни, гъсто просто- или жлезистовлакнести. Цветовете неправилни, с ципест прицветник, в 3–12-цветни съцветия. Чашката влакнеста, зъбците по-къси от тръбицата, единият зъб обикновено по-дълъг. Венчето дълго 2,5–3,5 mm, по-малко от 2 пъти по-късо от чашката, жълто до светложълто. Плодът 1–4 mm в диаметър черен до черно-кафяв цилиндричен боб, с 1–2 рехаво завити намотки, по страничната повърхност с плоски, триъгълни зъбци. Семената по 1–3 в плода, бъбрековидни, светлокафяви или жълтеникави. Цв. V–VІІ, пл. VІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Сухи, тревисти и каменисти, варовити места, излужени канелени горски почви. Фрагментирани, малобройни, със слаба плътност популации.

Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – хълма Кожуха), Родопи (Изт. – Ивайловградско, Кърджалийско – с. Ботурче), Тракийска низина (Бесапарски ридове); до 200 m н. в.

Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморски район, Северна Африка, Югозападна Азия.

Отрицателно действащи фактори. Малобройните популации с ограничено разпространение, трудна кълняемост на семената, нарушаване на хабитатите, утъпкване, паша.

Предприети мерки за защита. Едно от находищата се намира в природната забележителност „Кожух“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Uzunov et al., 2002.

Автор Ана Петрова


Короноплодна люцерна (карта на разпространението)

Короноплодна люцерна (илюстрация)