Кълбоплодна люцерна

Medicago constricta Dur.

Сем. Fabaceae – Бобови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги до 30 cm, полегнали, силно разклонени. Листата тройни, с дълбоко назъбени прилистници. Листчетата дълги 3–7 mm, широки 2–7 mm, клиновидно обратнояйцевидни, обратнояйцевидни или триъгълноланцетни, разперено влакнести. Съцветията в пазвите на листата, с по 1–2 цвята. Венчето дълго 4–5 mm, жълто. Бобът 7–8 mm в диаметър, бъчвовиден до почти кълбест, с 6–8 намотки, с равни или по-къси от диаметъра на намотките, твърди, кукестоизвити на върха шипчета. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Пясъчни плажове, дюни и сухи припечни, тревисти, каменливи места. Популациите са малочислени.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Каваците, Аркутино, Приморско), Струмска долина (Ю. – с. Чучулигово, Кулата, Марино поле), Пирин (Ю. – с. Калиманци), Родопи (Изт. – с. Славеево); до около 300 m н. в.

Общо разпространение. Средиземноморието, Кавказ, Мала Азия, Северна Африка.

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, ниските възобновителни възможности на вида (семената са с ниска кълняемост), пашата и селскостопанските мероприятия, унищожаването и замърсяването на местообитанията по крайбрежната ивица в резултат на развитието на туризма.

Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и местообитанията на вида. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.

Литература: Кожухаров, 1965, 1976, 1984; Velcev & Vassilev, 2002; Petrova, 2004a.

Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев


Кълбоплодна люцерна (карта на разпространението)

Кълбоплодна люцерна (илюстрация)