Карстова люцерна
Medicago carstiensis Wulfen
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 50 cm, силно разклонени, голи. Листата сложни, съставени от 3 яйцевидни, ситно назъбени по ръба листчета, отгоре голи, отдолу просто прилегналовлакнести. Съцветието гроздовидно, с 5–15 цвята. Цветовете жълти. Плодът боб, 5–8 mm в диаметър, с 4–8 намотки, с тънки стърчащи шипове, дълги около 5 mm. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху кафяви горски почви из храсталаци или в букови и буково-кестенови гори. Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Осоговска планина), Беласица (над селата Беласица, Коларово и Самуилово, Петричко); 100–800 m н. в.
Общо разпространение. Североизточна Италия, Югоизточна Австрия и западната част на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Изолираност на популацията – находищата попадат в източната периферия от ареала на вида. Понижаване качеството на хабитата, вследствие на извършваните горскостопански мероприятия, пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от находищата са на територията на природен парк „Беласица“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на сечите в известните находища. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Dimitrov, 1998.
Автор Стоян Стоянов
