Четирилистно разковниче
Marsilea quadrifolia L.
Сем. Marsileaceae – Разковничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii,iv)]. ЗБР. ДХ, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто полуводно до водно растение с крехко, дълго пълзящо коренище. Листата с дълги 1–20(80) cm дръжки; листната пластинка с 4 разположени на кръст обратноделтовидни до обратнояйцевидни листчета със заоблени върхове. Спорокарпите твърди, влакнести, по 2 или 3 на дръжчици в основата на всяка листна дръжка, образуват се в края на лятото. Нееднаквоспорово растение.
Местообитания и популации. Расте в периодично наводнявани места – мочурища, периферни части на блата, временни басейни, канали със спокойна вода, рибарници. В България се проявява като хидрофит, докато на север е типичен хигрофит. Образува силно фрагментирани популации. Сега са потвърдени три находища (при с. Нова Черна, гр. Белене и с. Обнова), но само популацията при с. Обнова е с многочислени индивиди, с висока плътност, на малка площ.
Разпространение в България. Североизточна България, Дунавска равнина, Струмска долина (Ю.), Тракийска низина, до 200 m н. в. Част от находищата са унищожени, а други не са потвърждавани след 1930 г.
Общо разпространение. Централна, Южна и Източна Европа, Азия (умерените части). Интродуциран вид в източните части на Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, ограничено разпространение на вида. Отводняване и пресушаване на влажните зони, коригиране на реките, обрастване на блатата, замърсяване на водите и др.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, местообитанията на който се нуждаят от приоритетна защита, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата му попада в границите на природен парк „Персина“, а друго – в защитената местност „Калимок–Бръшлен“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Мониторинг на състоянието на популациите, включване на находището при с. Обнова в защитена територия. Съхраняване на генетичен материал в генбанка и проучване на възможността за реинтродукция.
Литература: Ахтаров, Йорданов, 1963; Кочев, Йорданов, 1981; Велев, 1984; Valentine & Moore, 1993; Tzonev, 2004.
Автори Даниела Иванова, Росен Цонев
