Фривалдскиев пчелинок
Marrubium friwaldskyanum Boiss.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B 1ab(iii)+2ab(ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20–60 cm високо, в основата много гъсто напластено къдравовлакнесто. Листата на къси дръжки, дълги 1,2–5,5 cm, широки 0,7–3,4 cm, кръгли или елиптични, равномерно напиленоназъбени. Цветовете жълти до кремаво-жълти, събрани в многоцветни прешлени. Венечната тръбица 6–9 mm дълга. Орехчетата дълги 1,2–1,8 mm, елиптични, триръбести, голи. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Видът обитава тревни и разредени храстови съобщества върху плитки, сухи почви, по-често върху варовикова скална основа. С по-висока численост от стотици индивиди се отличава субпопулацията в резерват „Изгорялото гюне“ над Кричим. Останалите субпопулации са малочислени и силно фрагментирани.
Разпространение в България. Родопи (Зап., Ср.), Тракийска низина; 400–1500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограничен ареал, промяна в режима на стопанисване – залесителните мероприятия могат да доведат до ликвидиране на находища. Сукцесионни промени в растителните съобщества – обрастването на тревните съобщества с храсти ограничава пространството за развитие на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите попадат в резерватите „Червената стена“ и „Изгорялото гюне“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида. Мониторинг върху състоянието на популациите.
Литература: Стоянов и др., 1967.
Автор Теньо Мешинев
