Mannia triandra (Scop.) Grolle

Grimaldia rupestris (Nees) Lindenb.3

Сем. Aytoniaceae - Айтониеви

Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)]. ЗБР, ДХ, БК. Включен е в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „рядък“.

Морфология и биология. Кратко живеещ многогодишен талусен чернодробен мъх. Свеж и след навлажняване – без миризма на кедрово масло. Талусът синкаво-зелен, с ясно очертани въздухоносни празнини, дихотомично разклонен, със сърцевидни дялове, отдолу с дребни безцветни или бледорозови коремни люспи. Еднодомен, дръжката на архегониеносците 2–15 mm дълга, с единични безцветни люспи на върха и в основата. Спорите едри, със слаб потенциал за разселване на далечни разстояния. Не образува развъдки.

Местообитания и популации. Среща се върху открита варовикова почва между скали и в скални пукнатини.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Троянски Балкан, местн. Венците), Пирин (Ю. – хълмът североизточно от с. Нова Ловча).

Общо разпространение. Балкански полуостров, Южна и Централна Европа, Централна и Източна Азия, Северна Америка. Субконтинентален-субалпийски вид.

Отрицателно действащи фактори. Видът е чувствителен към сукцесионни промени, свързани с обрастването на откритите местообитания с храсталаци, залесителни мероприятия и прекомерно утъпкване.

Предприети мерки за защита. Популацията в Средна Стара планина попада в границите на национален парк „Централен Балкан“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване динамиката в числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите. Обявяване на южните склонове на хълма североизточно от с. Нова Ловча за защитена територия. Местообитанията на вида се нуждаят от защита съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Литература: Петров, 1963, 1966б; ECCB, 1995.

Автор Райна Начева


Mannia triandra (карта на разпространението)

Mannia triandra (илюстрация)