Късна лойдия
Lloydia serotina (L.) Rchb.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv)+2ab(ii,iv)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Стъблото високо 5–15 cm, изправено, голо. Листата последователни, линейно-нишковидни, широки 1–2 mm, голи. Цветовете единични, връхно разположени. Околоцветните листчета 6, дълги 1–1,5 cm, бели, с червеникави жилки и жълто петно в основата. Тичинки 6. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки скелетни почви на силикатен терен в субалпийския пояс на каменисти или скалисти полянки. Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Рила (източните и средните дялове – в района на върховете Дено, Овчарец, Суха Вапа, Соколов връх и върховете над хижите „Белмекен“ и „Заврачица“); над 1800 m н. в. Посочва се за Стара планина (Ср.) и Витошки район.
Общо разпространение. Аркто-алпийската зона на Европа, Азия и Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Развитието на планинския туризъм, разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на изграждането на скиписти и съоръжения. Ограничено разпространение и близкородствено кръстосване поради изолираността на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Известните находища попадат на територията на национален парк „Рила“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на известните находища и търсене на нови в подходящи за вида хабитати. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Китанов, 1964; Попова, 1984.
Автор Стоян Стоянов
