Льозелов липарис
Liparis loeselii (L.) L. C. M. Rich.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР, ДX(IIb), БК, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище, на ежегодните прирасти се формира повърхностно разположена псевдобулба. Листата широколанцетни, зелени, дълги 2–11 cm, широки 0,7–2 cm. Съцветията високи 3–10 cm, рехави, с 3–15 цвята. Цветовете жълто-зелени, чашелистчетата дълги 4,5–5,5 mm, широки 1,4–1,8 mm, венчелистчетата по-малки. Устната длъгнестоовална, прегъната, насочена нагоре. Цв. VІ, пл. VІІ. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. По силно овлажнени крайизворни и мочурливи места с неутрална и слабо основна среда. В местността Коджа Орман при с. Елешница, Петричко, се е срещал в съобщество наOsmunda regalis , като е бил намерен само 1 индивид. В местността Елака при с. Гъбарево се е срещал на преовлажнена поляна в елшова гора, в съобщество наSchoenus nigricans ,Carex lepidocarpa ,Eriophorum latifolium ,Juncus inflexus ,J. effusus и др. В две последователни години (1994, 1995) са установявани единични растения, след това, със сгъстяването на тревната покривка, индивидите изчезват.
Разпространение в България. Софийски район (установяван еднократно през XIX в., няма данни за конкретното находище), Струмска долина (Ю. – местн. Коджа Орман в подножието на Беласица), Тунджанска хълмиста равнина (край с. Гъбарево, Старозагорско); до 1000 m н. в.
Общо разпространение. Циркумбореално. Рядък в умерената и субсредиземноморската зона на Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската численост на популациите. Находището в Петричко е било разрушено при уедряването на земеделските земи в района и прокопаването на мелиоративни канали.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на местността Елака край с. Гъбарево за защитена територия, детайлни издирвания във всички подходящи за вида местообитания в ливадните комплекси и алувиални гори в района в 2–3 последователни години. Липарисът проявява свойства на пионерен вид и предприемането на дейности за почистване и изнасяне на мъртвата растителна покривка в участъка, където е намиран през 1994–1995 г., може да доведе до развитие, ако има запазени в продължителен покой подземни органи.
Литература: Стоянов, Ахтаров, 1951; Стоянов и др., 1966; Станев, 1984; Delforge, 2006; Trifonov, 2009.
Автор Антоанета Петрова
