Linum uninerve (Rochel) Borbás
Сем. Linaceae – Ленови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, с гъсто облистени стерилни стъбла и розетковидно разположени на върха им листа. Цветоносните стъбла многобройни, 10–30 cm дълги, в основата дъговидно извити, често стелещи се, в основата с розетковидно разположени, в останалата част с последователни листа. Листата в розетките и в основата 5–30 mm дълги, 2–10 mm широки, лопатовидни, горните ланцетни до линейноланцетни, с 1 жилка, в основата с две кафяви прилистникови жлези. Цветовете правилни, хетеростилни, по 2–10 в рехаво цимозни съцветия. Чашелистчетата 5–9 mm дълги, 1–2 mm широки, по-дълги от кутийката. Венчелистчетата 16–19 mm дълги, 6–7 mm широки, 2–3 пъти по-дълги от чашелистчетата, обратнояйцевидни, жълти. Плодът 5–6 mm дълга яйцевидна кутийка с късо носче. Семената светлокафяви, матови. Цв. VI–VІI, пл. VІI–VІІI. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По тревисти и скалисти варовити места, открити полянки в букови или иглолистни гори в планините. Образува мозаични популации, най-често с единични индивиди или на малобройни групи, рядко с по-добра плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – местн. Корудере), Родопи (Ср. –резерват „Червената стена“); между 1000–1600 m н. в.
Общо разпространение. Източна (Централна и Южна Румъния) и Югоизточна Европа (Балкански полуостров) Европа.
Отрицателно действащи фактори. Малочислените популации с ограничена площ, слаба възобновителна способност. Промени в режима на стопанисване на горските земи.
Предприети мерки за защита. Находищата се включват в резерват „Червената стена“ и национален парк „Централен балкан“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Петрова, 1979, 1984; Ockendon & Walters, 1968.
Автор Ана Петрова