Паласов лен
Linum pallasianum Schult.
Сем. Linaceae– Ленови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с многобройни стерилни стъбла. Цветоносните стъбла високи 5–20 cm, прави, гъсто- или разпръснатовлакнести. Листата на стерилните стъбла дълги 10–15 mm, 2–3 mm широки, лопатовидни, ланцетно лопатовидни до линейни, в основата с къса дръжка и две тъмнокафяви прилистникови жлези, гъсто или разпръснато влакнести. Стъбловите листа дълги 10–25 mm, широки 2–2,5 mm, линейноланцетни до линейни, в основата широкоприседнали, влакнести, с две тъмнокафяви прилистникови жлези. Прицветниците ланцетни. Съцветията връхни, малоцветни. Цветовете правилни, хетеростилни. Чашелистчетата дълги 6–7 mm, широки 2–2,5 mm, по-дълги от кутийката, по ръба жлезисторесничести. Венчелистчетата обратнояйцевидни, жълти. Плодът кълбовидна кутийка, с късо носче. Семената тъмнокафяви, матови. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти и каменисти варовити места, в равнините. Образува малочислени популации с ограничена площ. В най-югозападната част от ареала популациите се смятат за изчезнали.
Разпространение в България. Североизточна България (Силистра); 150 m н. в.
Общо разпространение. Източна и Югоизточна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Унищожен хабитат в резултат на строителни дейности.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Целенасочено проучване на територията около унищожения хабитат, особено по границата с Румънска Добруджа, за евентуално откриване на други популации.
Литература: Петрова, 1979, 1984; Ockendon & Walters, 1968.
Автор Ана Петрова
