Нежен лен
Linum elegans Boiss.
Сем. Linaceae – Ленови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. IUCN(R). ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла високи 10–20 cm, изправени, голи, в основата с розетковидно разположени листа. Стъблените листа последователни, линейни до лопатовидни, голи, в основата с 2 червеникави прилистникови жлези. Съцветията връхни, с 2–15 цвята. Венчелистчетата 5, обратнояйцевидни, светложълти, дълги 15–20 mm, два пъти по-дълги от чашелистчетата. Плодът кълбовидна кутийка, дълъг 4–5 mm. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки хумусно-карбонатни или кафяви горски почви на сухи тревисти места или на открити полянки в иглолистни гори. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Славянка, Долината на р. Места, Пирин; 500–2000 m н. в. Видът се посочва за Родопи (Ср.).
Общо разпространение. Югозападната част на Балканския полуостров (България, Гърция, Албания и Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Разкъсване на хабитата, вследствие на залесяването на варовитите склонове с черен бор, пашата и утъпкването от домашни животни в близост до селищата, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат на територията на резервата „Алиботуш“ в Славянка планина и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разширяване на границите на резерват „Ореляк“ в Пирин с цел включването под режим на охрана на находищата по склоновете на вр. Ореляк. Ограничаване на залесителните мероприятия и пашата. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Петрова, 1979, 1984.
Автор Стоян Стоянов
