Късолистна луличка

Linaria brachyphylla Delip.

Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); E]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото 10–20 cm високо, изправено, разклонено, синкаво-зелено. Листата слабо месести, приседнали, последователни, в основата сърцевидни, на върха заострени, по ръба тясно-хрущялни. Съцветията рехав грозд с 3–5 цвята. Дяловете на чашката в основата със сърцевидни ушички, на върха заострени с тесен хрущялен ръб, голи. Венчето без шпората 16–22 mm дълго, жълто, горната устна със закръглени дялове, долната в основата покрита с бели ресничести власинки и закръглени, на върха почти отсечени дялове. Шпората конично-шиловидна, 14–18 mm дълга, права или извита надолу. Кутийката сферична, 3 mm в диаметър. Семената тристенни, грапави с неясно-крилати ръбове. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. По каменливи и тревисти места върху северните склонове на планината Беласица.

Разпространение в България. Беласица (вр. Тумба); 1500–1700 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Антропогенно влияние – паша, утъпкване, горска сеч, пожари.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията попада в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване числеността и площта на популациите; проучване биологията и екологията на вида; внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Делипавлов, Попова, 1995.

Автор Елена Генова


Късолистна луличка (карта на разпространението)

Късолистна луличка (илюстрация)