Късолистна луличка
Linaria brachyphylla Delip.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); E]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото 10–20 cm високо, изправено, разклонено, синкаво-зелено. Листата слабо месести, приседнали, последователни, в основата сърцевидни, на върха заострени, по ръба тясно-хрущялни. Съцветията рехав грозд с 3–5 цвята. Дяловете на чашката в основата със сърцевидни ушички, на върха заострени с тесен хрущялен ръб, голи. Венчето без шпората 16–22 mm дълго, жълто, горната устна със закръглени дялове, долната в основата покрита с бели ресничести власинки и закръглени, на върха почти отсечени дялове. Шпората конично-шиловидна, 14–18 mm дълга, права или извита надолу. Кутийката сферична, 3 mm в диаметър. Семената тристенни, грапави с неясно-крилати ръбове. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По каменливи и тревисти места върху северните склонове на планината Беласица.
Разпространение в България. Беласица (вр. Тумба); 1500–1700 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Антропогенно влияние – паша, утъпкване, горска сеч, пожари.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията попада в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване числеността и площта на популациите; проучване биологията и екологията на вида; внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, Попова, 1995.
Автор Елена Генова
