Гмелинова гърлица
Limonium gmelini (Willd.) O. Kuntze
Сем. Plumbaginaceae – Саркофаеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 30–50 cm високи цветоносни стъбла. Листата приосновни, дълги 5–10 cm, лопатовидни, целокрайни, с полупрозрачен ръб, в основата стеснени в дълга крилата дръжка. Съцветието връхно, разклонено, в очертание обратнояйцевидно. Цветовете групирани по 1–3 в класове; чашката тръбестофуниевидна, ципеста, 10-делна; венчето бледовиолетово. Плодът едносеменна кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти и скалисти, най-често влажни места, на засолени глинести почви. Популациите са с мозаeчна структура и сравнително добра численост.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (в района на Белослав, Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Резово), Тунджанска хълмиста равнина (с. Кермен, Сливенско; района на Стралджанско блато); до около 150 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Югоизточна Европа, Кавказ, Централна Азия, Източен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Промените в инфраструктурата по Черноморското крайбрежие, интензивното курортно строителство, активизирането на свлачища по крайбрежната ивица са причина за нарушения в естествените условия на местообитанията и са заплаха за съществуването на вида. Събирането на растения за сухи букети поради декоративните им качества оказва влияние върху числеността на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата по Черноморското крайбрежие са в защитени територии (резерватите „Калиакра“ и „Ропотамо“, защитените местности „Ятата“, „Силистар“, „Поморийско езеро“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Опазване на местообитанията и популациите извън защитени територии чрез ограничаване на строителните дейности в тези райони. Проучване на възможностите за култивиране на вида с оглед на декоративната му стойност.
Литература: Анчев, 1982, 1984.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
